1Соломоновата песен на песните.
2Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
3Твоите масла са благоуханни; Името ти е [ароматно като] излеяно масло; Затова те обичат девиците.
4Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въведе във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще [се] веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
5Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
6Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе не опазих.
7Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш [стадото си], где [го] успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
8Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
9Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
10Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
11Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
12Докато царят [седи] на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
13Възлюбеният ми е за мене [като] китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
14Възлюбленият ми е за мене [като] кипрова китка В лозята на Енгади.
15Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти [са като] на гълъбите.
16Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си; И постелката ни е зеленината.
17Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.