1(По слав. 52). За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение. Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се и сториха гнусно беззаконие; Няма кой да прави добро.
2Бог надникна от небето над човешките чада, За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.
3Всеки един от тях се обърна надире; [всички] заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.
4Без разум ли са ония, които беззаконствуват. Които изпояждат людете ми [както] ядат хляб, И не призовават Бога?
5Там ги нападна голям страх, гдето нямаше страх; Защото Бог разпръсна костите на опълчаващите се против тебе; Посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.
6Дано дойде от Сион избавление за Израиля! Когато върне Бог Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.