1(По слав. 51). За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия [пребъдва] до века.
2Езикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.
3Обичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села).
4Обичаш всичките гибелни думи и измамливия език.
5Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, И ще те изкорени от земята на живите. (Села).
6А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят [и рекат:]
7Ето човек, който не направи Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше в нечестието си.
8А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.
9Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.