1(По слав. 38). За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, Докато е пред мене нечестивият.
2Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
3Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. [Тогава] проговорих с езика си, [казвайки:]
4Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
5Ето, направил си дните [като] педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
6Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа [съкровища], но не знае кой ще ги прибере.
7И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
8Избави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния.
9Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори [това].
10Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
11Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието [му, ]Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е [само] лъх; (Села).
12Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе [И] пришелец, както всичките мои бащи.
13Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.