1(По слав. 37). Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
2Защото стрелите Ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
3Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
5Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
6Превит съм и съвсем се сгърбих; Цял ден ходя нажален.
7Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
8Изнемощях и премного съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
9Господи, [известно е] пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
10Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
11Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми, И роднините ми стоят надалеч.
12Също и ония, които искат живота ми, турят примки [за мене]; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
13Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
14Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
15Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
16Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
17Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
18Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
19Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
21Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отдалечиш от мене.
22Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.