1(По слав. 143). Давидов [псалом]. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият, -
2[Който] ми [показва] милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.
3Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!
4Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.
5Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.
6Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
7Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,
8Чиито уста говорят суета, И чиято десница [в клетва] е десница на лъжа,
9Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,
10Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.
11Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница [в клетва] е десница на лъжа.
12Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;
13[Когато] житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, [И] овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;
14[Когато] воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;
15[Тогава] блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!