1(По слав. 142). Давидов псалом. Господи, послушай молитвата ми, дай ухо на молбите ми; Отговори ми според верността Си [и] според правдата Си.
2И не влизай в съд със слугата Си; Защото пред Тебе няма да се оправдае ни един жив [човек].
3Защото неприятелят подгони душата ми, Удари о земята живота ми, Турил ме е да живея в тъмни места, Както ония, които [са] отдавна умрели.
4Затова духът ми до дън изнемогва в мене, Сърцето ми е съвсем усамотено.
5Спомням си древните дни, Размишлявам за всичките Твои дела, Поучавам се в творенията на ръцете Ти.
6Простирам ръцете си към Тебе; Душата ми [жадува] за Тебе като безводна земя. (Села).
7Скоро ме послушай, Господи; духът ми чезне; Не скривай лицето Си от мене, Да не би да се уподобя на ония, които слизат в рова.
8Дай ми да чуя рано [гласа на] милосърдието Ти, Защото на Тебе уповавам; Дай ми да зная пътя, по който трябва да ходя, Защото към Тебе издигам душата си.
9Избави ме, Господи, от неприятелите ми; Към Тебе прибягвам, за да ме скриеш.
10Научи ме да изпълнявам волята Ти, защото Ти си мой Бог; Благият Твой Дух нека ме води в земята на правдата.
11Господи, съживи ме заради името Си; Според правдата Си изведи душата ми из утеснение.
12И според милосърдието Си отсечи неприятелите ми, И погуби всички, които притесняват душата ми, Защото аз съм Твой слуга.