1А Иосифа заведоха в Египет, и египтянинът Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.
2И Господ беше с Иосифа, и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си египтянина.
3И като видя господарят му, че Господ бе с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше,
4Иосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше; и той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше.
5И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Иосифа; Господното благословение беше върху всичко, що имаше в дома и по нивите.
6А [Петефрий] остави всичко що имаше в Иосифовата ръка, и, освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Иосиф беше строен и красив.
7И след време, жената на господаря му хвърли очи на Иосифа и му рече: Легни с мене.
8Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има;
9в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?
10И при все, че тя говореше на Иосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.
11А един ден, като влезе [Иосиф] в къщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там в къщи,
12тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън.
13А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън,
14тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас.
15А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга та излезе вън.
16И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си.
17И според тия думи му говори, казвайки: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае;
18но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга вън.
19Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна.
20И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница.
21Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.
22Тъй че тъмничният началник предаде на Иосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко що се вършеше там, той беше разпоредник.
23Тъмничният началник не нагледваше нищо от онова, което бе в ръката на [Иосифа]; защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.