1След това Бог каза на Якова: Стани, иди на Ветил и живей там; и там издигни олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.
2Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си;
3и да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих.
4И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем.
5След това си тръгнаха; и страх Божи беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха Якововите синове.
6И тъй, Яков дойде в Луз, (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него.
7И там издигна олтар и наименува мястото Ел-Ветил, защото когато бягаше от лицето на брата си, там му се яви Бог.
8По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; за това се наименува Дъба на Плача.
9И Бог пак се яви на Якова, след завръщането му от Падан-арам, и го благослови.
10Каза му Бог: Името ти [наистина] е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще ти бъде името. И наименува го Израил.
11Бог му рече още: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти;
12и земята, която дадох на Авраама и Исаака, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята.
13Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, гдето му говори.
14И Яков издигна стълб на мястото, гдето му говори, каменен стълб и принесе възлияние на него и го поля с масло.
15И Яков наименува мястото, гдето Бог говори с него, Ветил.
16След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.
17А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син.
18А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони, а баща му го нарече Вениамин.
19Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, (която е Витлеем).
20И над гроба й Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб.
21Подир това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер.
22И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това. А Якововите синове бяха дванадесет души:
23синовете на Лия: Рувим, Якововия първороден, Симеон, Левий, Юда Исахар и Завулон;
24синовете от Рахил: Иосиф и Вениамин;
25а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;
26и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тия са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.
27После Яков дойде при баща си Исаака в Мамврий, в Кириат-арва, (който е Хеврон), дето Авраам и Исаак бяха престояли.
28И дните на Исаака станаха сто и осемдесет години.
29И Исаак като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при людете си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.