Job 31
1 Завет направих с очите си да не помислям за девица.
2 Ала каква ми е участта от Бога свише? И какво наследие би ми пратил Вседържителят от небесата?
3 Не за нечестивия ли е погибелта, и не за злосторника ли е напастта?
4 Не видя ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми крачки?
5 Ако съм ходил в суета, и ако ногата ми е бързала към лукавство, —
6 нека ме претеглят с къпоните на правдата, и Бог ще узнае моята непорочност.
7 Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя, и сърцето ми е следвало очите ми, и ако нещо нечисто се е залепило по ръцете ми,
8 нека аз сея, а друг да яде, и нека потомците ми бъдат изкоренени.
9 Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си, —
10 нека жена ми мели на другиго, и нека други се подиграват с нея,
11 защото това е престъпление, това е беззаконие, което подлежи на съд;
12 това е огън, който пояжда до изтреба, който би изкоренил всичкия ми имот.
13 Ако немарех за правата на слугата и слугинята, когато са имали спор с мене,
14 какво щях да правя, ако Бог въстанеше? И ако Той ме погледнеше, какво можех Му отговори?
15 Нали Той, Който е създал мене в утробата, е създал и него и еднакво ни е образувал в утробата?
16 Отказвал ли съм просбата на нуждаещи се и изнурявал ли съм очите на вдовица?
17 Самичък ли съм изяждал залъка си, и не е ли ял от него и сирак?
18 Защото от детинство е расъл той с мене като с баща, и от утробата си майчина съм ръководил вдовица.
19 Ако видех някого да погинва без дреха и сиромаха без покрив, —
20 чреслата му не са ли ме благославяли, и той не е ли бивал стоплян с вълната от овците ми?
21 Ако съм дигал ръка върху сирак, когато виждах, че имам опора пред портите,
22 нека рамото ми се отдели от гърба, и нека ръката ми се откъсне от лакътя,
23 защото наказанието от Бога е страшно за мене: пред Неговото величие аз не бих устоял.
24 Взимал ли съм златото за моя опора и казвал ли съм на съкровището: ти си моя надежда?
25 Радвал ли съм се, че богатството ми беше голямо, и че ръката ми беше спечелила много?
26 Гледайки слънцето, как свети, и месечината, как величествено върви,
27 прелъстих ли се в дълбините на сърцето си, и целувах ли с уста ръката си?
28 Това щеше да бъде също тъй престъпление за съд, защото в такъв случай аз бих се отрекъл от Бога Всевишняго.
29 Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, кога го постигаше злочестина?
30 Аз не позволявах на устата си да грешат с проклеване душата му.
31 Не казваха ли човеците от моята шатра: о, кой не се е насищал от неговите месни гозби?
32 Странник не нощуваше на улицата; вратата си отварях на пътника.
33 Да бях скривал грешките си като човек, потуляйки в гърдите си моите пороци,
34 щях да се боя от голямото общество, и презрението на еднородците щеше да ме плаши, и аз щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата.
35 О, да имаше кой да ме изслуша! Ето моето желание: Вседържителят да ми отговаря, и защитникът ми да състави записки;
36 щях да ги нося на раменете си и щях да ги възлагам като венец;
37 щях да му обадя числото на крачките си, щях да се сближа с него като с княз.
38 Ако нивите ми викаха против мене, и браздите им се оплакваха от мене,
39 ако съм ял плодовете им безплатно и съм измъчвал живота на земеделците,
40 нека вместо жито расте бодил и вместо ечемик — къклица. Думите Иовови се свършиха.