Job 30
1 А сега ми се присмиват по-младите от мене по години, ония, чиито бащи не бих се съгласил да туря с псетата на стадата си.
2 И за какво ми е силата на техните ръце? Над тях премина вече времето.
3 Изтощени от бедност и глад, те бягат в равнина безводна, мрачна и запустяла;
4 късат злак край храстите, и хвойни зърна им е хлябът.
5 Пъдят ги от обществото, викат върху им като на крадци,
6 за да живеят в поточни ровини, земни дупки и скали.
7 Реват между храстите, врат се под тръните.
8 Човеци отхвърлени, човеци без име, измет на земята!
9 Ей на тези станах сега аз песен и храна на разговора им.
10 Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят отпреде ми.
11 Понеже Той ми развърза поводника и ме съсипа, те смъкнаха от себе си юздата пред лицето ми.
12 Отдясно се дига това изчадие, сваля ме и насочва пагубните си пътища към мене.
13 А моя път развалиха: сполучиха да сторят всичко за моята погибел, без да имат помощник.
14 Дойдоха при мене като през широк пролом; шумно се хвърлиха върху ми.
15 Ужаси ме връхлетяха; като вятър се разсея моето величие, и щастието ми отмина като облак.
16 И сега душата ми се топи в мене; тъжовни дни ме налегнаха.
17 Ноще ме въртят костите ми, жилите ми нямат спокойствие.
18 С голяма мъка се съблича от мене дрехата ми; краищата на моя хитон ме стягат.
19 Той ме хвърли в калта, и аз станах като прах и пепел.
20 Викам към Тебе, и Ти не обръщаш внимание на мене, — стоя, а Ти само ме гледаш.
21 Ти стана жесток към мене, с яка ръка враждуваш против мене.
22 Ти ме дигна и ме накара да се нося по вятъра и ме съсипваш.
23 Тъй, аз зная, че Ти ще ме докараш до смърт и в дома, дето се събират всички живи.
24 Наистина, Той не ще простре ръка върху дома на костите: ще викат ли те, кога бъдат разрушавани?
25 Не съм ли плакал за оногози, който беше в тъга; не е ли скърбяла душата ми за бедните?
26 Докато чаках добро, дойде зло; докато ожидах за светлина, дойде тъма.
27 Моите вътрешности кипят и се не уталожват; скръбни дни ме пресрещнаха.
28 Ходя почернял, ала не от слънце; ставам в събранието и викам.
29 Станах брат на чакалите и приятел на камилските птици.
30 Кожата ми почерня на мене, и костите ми изгоряха от жега.
31 И гуслата ми стана тъжовна, и пищялката ми — глас плачевен.