Bible

1 Истина говоря в Христа, не лъжа, — свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, — 2 че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце; 3 молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът, 4 които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания; 5 техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен вовеки, амин. 6 Ала това не ще рече, че словото Божие не се е сбъднало: понеже не всички, които са от Израиля, са израилтяни, 7 нито са всички чеда на Авраама, затова че са негово семе; но казано е: „от Исаака потомство ще се назове с твое име“. 8 Сиреч, не чедата на плътта са чеда Божии, а чедата на обещанието, те се признават за потомство. 9 Защото думите на обещанието са тия: „по това време ще дойда, и Сарра ще има син“. 10 И не само със Сарра, но тъй беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаака, нашия баща; 11 защото, докле не бяха се още родили и не бяха направили нищо добро или лошо (за да се знае, че Божието решение в избора зависи не от дела, а от Призоваващия), 12 беше ѝ казано: „по-големият ще робува на по-малкия“, 13 както е и писано: „Иакова възлюбих, а Исава намразих“. 14 Какво, прочее, ще кажем? Нима неправда има у Бога? Съвсем не. 15 Защото Той казва на Моисея: „който е за помилуване, ще го помилувам, и който е за съжаляване, ще го съжаля“. 16 И тъй, това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува. 17 Защото Писанието казва на фараона: „тъкмо за това те издигнах, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде името Ми проповядвано по цяла земя“. 18 И тъй, когото иска, милува, а когото иска, ожесточава. 19 Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му? 20 Ами ти, човече, кой си, та спориш с Бога? Изделието нима ще каже на майстора си: защо си ме тъй направил? 21 Или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почетна употреба, а друг — за долна? 22 Какво от туй, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си и да яви мощта Си с голямо дълготърпение, понесе някои съдове на гняв, приготвени за погибел? 23 и ако Той, за да яви богатството на Своята слава над някои съдове на милосърдие, приготвени от Него за слава, 24 помилува нас, които Той призва не само от иудеи, но и от езичници? 25 както и в Осия казва: „ще нарека Мой народ оня, който не беше Мой народ, и възлюбена — невъзлюбената“. 26 „И на онова място, дето им е казано: вие сте не Мой народ, там ще бъдат наречени синове на живия Бог“. 27 А Исаия се провиква за Израиля: „ако броят на синовете Израилеви бъде колкото морския пясък, остатъкът само ще се спаси; 28 защото Господ ще завърши делото и ще реши по правда: Господ ще извърши решително дело на земята“. 29 И, както предрече Исаия, „ако Господ Саваот не бе ни оставил семе, щяхме да станем като Содом и щяхме да заприличаме на Гомора“. 30 Какво, прочее, ще кажем? Езичниците, които не търсеха оправдание, получиха оправдание, и то оправдание чрез вярата. 31 А Израил, който търсеше закона на правдата, не достигна до закона на правдата. 32 Защо? Затова че търсеха не от вярата, а като че от делата на закона. Защото се препънаха о Камъка на препъване, 33 както е писано: „ето, полагам в Сион Камък на препъване и Камък на съблазън; и всеки, който вярва в Него, няма да се посрами“.