Romans 4
1 И тъй, запитваме ние, нашият отец Авраам какво е придобил по плът?
2 Ако Авраам се оправда с дела, той има похвала, но не пред Бога.
3 Защото, какво казва Писанието? „Повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание“.
4 На оногова, който работи, заплатата се вменява не по милост, а по дълг.
5 Напротив, ономува, който не работи, а вярва в Оногова, Който оправдава нечестивеца, вярата му се вменява за оправдание.
6 Тъй и Давид нарича блажен оня човек, комуто Бог вменява оправдание без дела по закона, като казва:
7 „блажени са ония, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити;
8 блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях“.
9 И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че на Авраама биде вменена вярата за оправдание.
10 Кога биде вменена: след обрязването ли, или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването.
11 И знака на обрязването той получи като печат на оправданието чрез вярата, която имаше преди обрязването си, за да бъде отец на всички необрязани вярващи, та и тям да се вмени оправданието,
12 и отец на обрязаните, ала не на ония, които само обрязване са приели, но които и вървят по стъпките на вярата на отца ни Авраама, що имаше той преди обрязването си.
13 Защото обещанието към Авраама или към семето му — да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вярата.
14 Ако привържениците на закона са наследници, вярата е обезсилена, и обещанието унищожено;
15 защото законът поражда гняв; дето пък няма закон, няма и престъпление.
16 Затова оправданието е от вяра, за да бъде по милост, та и обещанието да бъде заздравено за всички не само по закон, но и по вяра потомци на Авраама, който е отец на всички ни,
17 според както е писано: „поставих те баща на много народи“, пред Бога, Комуто той повярва, Който животвори мъртвите и зове несъществуващото като съществуващо.
18 Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „тъй многобройно ще бъде семето ти“.
19 И без да отслабне във вярата, той не помисли, че тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току-речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение;
20 а в обещанието Божие се не усъмни чрез неверие, но остана твърд във вярата, като въздаде Богу слава,
21 напълно уверен, че Той е силен и да изпълни това, що е обещал.
22 Затова му се вмени за праведност.
23 Но не само за него е писано, че му се е вменило,
24 но и за нас: ще се вмени и нам, вярващите в Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса Христа, Господа нашего,
25 предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване.