Psalms 106
1 (Алилуия.) [1] Славете Господа, защото е благ, защото е вечна милостта Му!
2 Тъй да кажат избавените от Господа, които Той избави от вража ръка
3 и събра от страните, от изток и запад, от север и от морето.
4 Те скитаха в пустинята по безлюден път и не намираха населен град;
5 търпяха глад и жажда, душата им чезнеше в тях.
6 Но в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги избави от техните неволи
7 и ги поведе по правия път, за да вървят към населен град.
8 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки:
9 защото Той насити жадна душа и душа гладна изпълни с блага.
10 Те седяха в тъма и смъртна сянка, оковани с тъга и желязо;
11 защото се не покоряваха на думите Божии и нехаеха за волята на Всевишния.
12 Той смири тяхното сърце с мъки; те се препънаха, и нямаше кой да им помогне.
13 Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;
14 изведе ги от тъмата и смъртната сянка и разкъса оковите им.
15 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки;
16 защото Той строши медните порти и сломи железните заворки.
17 Безразсъдните страдаха заради беззаконните си пътища и за неправдите си;
18 от всяка храна се отвръщаше душата им, и те се приближаваха към вратата на смъртта.
19 Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;
20 прати Своето слово, изцели ги и ги избави от техните гробове.
21 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!
22 Да Му принасят хвалебна жертва и да разгласят делата Му с пение!
23 Ония, които тръгват по море на кораби, които имат работа в големите води —
24 виждат делата на Господа и чудесата Му в дълбините:
25 Той каже — и настава бурен вятър и високо издига морските вълни;
26 възлизат до небесата, слизат до бездната; душата им чезне в неволя;
27 те се въртят, политат като пияни, и всичката им мъдрост изчезва.
28 Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги изведе из неволите им.
29 Той превръща бурята в тишина, и вълните замлъкват.
30 И се радват, че те са утихнали, и Той ги довежда на желаното пристанище.
31 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!
32 Да Го възхвалят в събранието народно и да Го славят в сбора на старейшините!
33 Той превръща реки в пустиня, и водни извори — в суша,
34 земя плодородна — в солница, за нещастие на тия, които живеят на нея.
35 Той превръща пустиня в езеро, и сухоземица — във водни извори;
36 и заселва там гладни, и те строят град за живеене;
37 засяват ниви, насаждат лозя, които им принасят обилни плодове.
38 Той ги благославя, и те се твърде размножават, и добитъкът им Той не намалява.
39 Те намаляха и изнемогнаха от угнетение, неволя и скръб, —
40 Той излива безчестие над князете и ги оставя да скитат в пустинята, дето няма пътища.
41 А бедния извлича от неволя, и умножава рода му като овче стадо.
42 Праведните виждат това и се радват, а всяко нечестие затуля устата си.
43 Който е мъдър, ще забележи това и ще разбере милостта Господня.