Proverbs 24
1 Да ти се не ревнат лошите човеци, и недей жела да бъдеш с тях,
2 защото сърцето им насилство крои, и устата им за лошо говорят.
3 С мъдрост се къща урежда и с разум се укрепва,
4 и с вещина нейните клетове се напълнят с всякакъв драгоценен и добър имот.
5 Мъдър човек е силен, и разумен човек укрепява силата си,
6 затова с обмисляне води войната си, и успех ще има при много съвещания.
7 Мъдростта е твърде висока за глупавия; той не ще отвори уста при портите.
8 Който тъкми да стори зло, наричат го зломишленик.
9 Каквото глупост намисли, е грях, и кощунникът е гнусота за човеците.
10 Ако в злочест ден си се показал слаб, скудна ти е силата.
11 Избавяй водените на смърт, и не се отказвай от обречените на убиване.
12 Ще кажеш ли: ето, ние не знаехме това? А Оня, Който изпитва сърцата, нима не знае? Оня, Който бди над душата ти, знае това и ще отдаде на човека според делата му.
13 Яж, синко, мед, защото е приятен, и вощен мед, който е сладък за гърлото ти:
14 такова е за душата ти и познанието на мъдростта. Ако си я намерил, има бъднина, и твоята надежда не е изгубена.
15 Не замисляй зло, нечестивецо, против жилището на праведника, не опустошаван мястото на покоя му,
16 защото седем пъти ще падне праведник — и ще стане; а нечестивите ще паднат в погибел.
17 Недей се радва, кога врагът ти падне, и сърцето ти да се не весели, кога се той препъне.
18 Инак, Господ ще види, и това в Негови очи няма да бъде угодно, и Той ще отдръпне от него гнева Си.
19 Недей негодува против злодейци и недей завижда на нечестивци,
20 защото злият няма бъднина, — светилото на нечестивците ще угасне.
21 Бой се, синко, от Господа и от царя; с размирници се на събирай,
22 защото неочаквано ще дойде нещастие за тях, — и бедата от тях двамата кой ще предузнае?
23 Казано е също от мъдрите: не е добро да има в съдилището лицеприятие.
24 Който казва на виновния: „прав си“, него народите ще проклинат, него племената ще мразят;
25 а които изобличават, ще бъдат обичани, и върху тях ще дойде благословение.
26 В уста целува оня, който отговаря с верни думи.
27 Натъкми работите си вън от къщи, свърши ги на нивата си, а после и къщата си уреждай.
28 Не лъжесвидетелствувай против ближния си: защо да лъжеш с устата си?
29 Не казвай: както той стори за мене, тъй и аз ще сторя с него; ще въздам на човека според делата му.
30 Минавах край нивата на ленив човек и край лозето на малоумен човек;
31 и ето, всичко бе обрасло с тръни, повърхността му бе покрита с коприва, и каменната му ограда се бе съборила.
32 И погледах, устремих сърце си, погледах и урок научих:
33 „малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със скръстени ръце ще полежиш, —
34 и сиромашията ти ще дойде като скороходец, и немотията ти — като въоръжен човек.“