Isaiah 8
1 И рече ми Господ: вземи си голям свитък и напиши на него с човешко писмо: магер-шелал-хаш-баз.
2 И взех си верни свидетели: свещеник Урия и Захария, сина Варахиев, —
3 и пристъпих към пророчицата, и тя зачена и роди син. И рече ми Господ: наречи му име: магер-шелал-хаш-баз;
4 защото, преди да се научи детето да изговаря: тате, мамо, — богатството на Дамаск и плячките самарийски ще бъдат понесени пред асирийския цар.
5 И продължаваше Господ да ми говори и каза още:
6 задето тоя народ пренебрегва водите на Силоам, които текат тихо, и се възхищава от Рецина и от сина Ремалиев,
7 Господ ще напрати върху него бурните и големи води на реката — асирийския цар с всичката му слава; и ще се надигне тя във всичките си ръкави и ще излезе из всичките си брегове;
8 и ще нахлуе по Иудея, ще я наводни и високо ще се подигне — ще стигне до шия; и разпрострените ѝ крила ще бъдат по целия шир на Твоята земя, Емануиле!
9 Враждувайте, народи, но треперете, и внимавайте вие, всички далечни земи! Въоръжавайте се, но треперете; въоръжавайте се, но треперете!
10 Кройте заговори, но те се рушат; говорете дума, но тя няма да се изпълни, защото с нас е Бог!
11 Защото тъй ми говори Господ, държейки върху ми крепка ръка и внушавайки ми да не ходя по пътя на тоя народ, и рече:
12 „не наричайте заговор всичко онова, което тоя народ нарича заговор; и не се бойте от онова, от което се той бои, и не се страхувайте.
13 Господа Саваота — Него свето почитайте, и Той да е ваш страх, и Той — ваш трепет!
14 И ще бъде Той освещение и камък за препъване и скала за съблазън на двата дома Израилеви, примка и мрежа за жителите иерусалимски.
15 И мнозина от тях ще се препънат и ще паднат, ще се разбият и ще се заплетат в примката, и ще бъдат уловени.
16 Завържи свидетелството и запечатай откровението пред Моите ученици.“
17 И тъй, аз се надявам на Господа, Който е скрил лицето Си от дома Иаковов, и на Него се уповавам.
18 Ето, аз и децата, които ми даде Господ, сме като белези и поличби в Израиля от Господа Саваота, Който живее на Сион планина.
19 И кога ви кажат: обърнете се към ония, които извикват мъртъвци, и към магьосници, към обайници и коремоговорници, — тогава отговаряйте: не трябва ли народът да се обръща към своя Бог? допитват ли се до мъртви за живи?
20 Допитвайте се до закона и откровението. Ако те не казват като това слово, няма в тях светлина.
21 И ще се скитат те по земята, жестоко угнетени и гладни; и във време на глада ще се лютят, ще хулят своя цар и своя Бог.
22 И ще се вгледат нагоре, и ще погледат към земята; и ето — скръб и мрак, гъста тъмнина; и ще бъдат хвърлени в тъмнината. Но не всякога ще има мрак там, дето сега той е сгъстен.