Job 9
1 В отговор Йов каза:
2 „Да, вярно е — аз зная, че това е така. Но може ли човек да бъде оправдан пред Бога?
3 Ако пожелае да заспори с Него в съда, няма да може да Му отговори нито на един от хиляда въпроса.
4 Той е премъдър по разум и мощен по сила. Кой е дръзнал да се обяви против Него и е останал невредим?
5 Той премества планини и те не разбират, че ги преобръща в гнева Си;
6 Той разтърсва земята от мястото ѝ, така че нейните стълбове треперят.
7 Той заповядва на слънцето — и то не изгрява, и Той запечатва звездите.
8 Той Сам разпростира небесата и ходи по водните висини;
9 сътворил е съзвездията Мечки, Орион и Плеяди и тайните чертози на Юга;
10 твори дела велики, непостижими и безброй чудеса.
11 Ето Той ще мине над мене и аз няма да Го видя; ще отмине и няма да Го съзра.
12 Ако грабне нещо, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: „Какво правиш?“
13 Бог няма да спре гнева Си; пред Него ще паднат помощниците на Рахав.
14 И така, как аз да Му отговоря? И да подбирам думи пред Него?
15 На Него дори и да бях прав, не бих могъл да отговарям, а бих помолил своя Съдия.
16 Ако бях извикал, Той би ми отговорил! Но не бих повярвал, че се вслушва в гласа ми Този,
17 Който може в бурен вихър да ме унищожи и е умножил раните ми без моя вина,
18 не ми дава да си отдъхна, а ме пресища с горчивина.
19 Ако става дума за сила, ето — Той е могъщ; ако ли пък — за съд, кой ще Го призове?
20 Ако бих се оказал прав, самите ми уста щяха да ме обвинят; ако бих бил невинен, Той щеше да ме признае за виновен.
21 Невинен съм; няма да пощадя живота си, опротивя ми този мой живот.
22 Затова аз говоря едно и също: Той погубва и невинния, и виновния.
23 Когато Неговият бич поразява внезапно, тогава Той се надсмива над отчаянието на невинните.
24 Земята е отдадена в ръка на нечестиви; очите на нейните съдии Той закрива. Ако това не прави Той, то кой?
25 А моите дни бягат по-бързо от бързоходец — бягат, без да видят щастие,
26 летят като тръстикови ладии, като орел, който се спуска върху плячка.
27 Ако си кажа: „Ще забравя оплакването си, ще отмахна мрачния си вид и ще се развеселя“,
28 то страхувам се от всичките си страдания. Зная, че Ти няма да ме оправдаеш.
29 Ако ли съм осъден, защо да се измъчвам напразно?
30 Даже и ако се умиех и със снежна вода и с луга да бих очистил ръцете си,
31 и тогава Ти би ме потопил в яма с нечистотии, тъй че и дрехите ми да се погнусят от мене.
32 Защото Той не е като мен човек, за да мога да Му отговарям и да отида заедно с Него на съд!
33 О, ако помежду ни имаше съдник, който би сложил ръката си на нас двамата.
34 Нека Той свали от мене жезъла Си и нека Неговият страх не ме заплашва —
35 тогава аз ще говоря, без да се страхувам от Него, понеже не е такъв случаят с мене.