Job 41
1 Ето твоята надежда е лъжлива. Неговият поглед ще те повали.
2 Никой няма да се осмели да го дразни. А кой би устоял пред Мене?
3 Кой Ми е послужил по-напред, та Аз да му върна? Под цялото небе всичко е Мое.
4 Няма да премълча за частите на бехемота, за силата и неговата красота.
5 Кой може да отгърне горната му дреха? Кой ще се промъкне в двойната му броня?
6 Кой може да отвори вратата на лицето му? Около зъбите му — ужас!
7 Яки щитове на гърба му, скрепени като със здрав печат.
8 Един до друг се допират, никакъв въздух не прониква между тях.
9 Здраво се държат един до друг, затворени са един към друг и не се отделят.
10 Когато киха, той излъчва светлина и очите му са като ресниците на зората.
11 От устата му излизат пламъци, като огнени искри изскачат.
12 От ноздрите му излиза пара като от врящо гърне и котел.
13 Дъхът му разпалва въглищна жар и от устата му излиза пламък.
14 На врата му обитава сила и неговото лице всява ужас.
15 Месестите части на корема му са съединени плътно; като слети са — не помръдват.
16 Сърцето му е твърдо като камък, яко като долен мелничен камък.
17 Когато се надига, юнаци се разтреперват, в смущение отстъпват.
18 Улучи ли го, мечът не издържа, нито копието, ни изстрел, ни острие на стрела.
19 За слама смята желязото, за гнило дърво — бронза.
20 Синът на лъка — стрелата, няма да го обърне в бягство; в слама се превръщат за него камъните за прашка.
21 Като сламка посреща боздугана и се присмива на фученето на копието за хвърляне.
22 Под него има остри отломки и лежи той в калта като в диканя.
23 Водната дълбочина той прави да ври като котел и морето превръща в гърне за мас.
24 След себе си оставя светла пътека; бездната изглежда като сребърносива.
25 На земята няма подобен на него, създаден да бъде безстрашен.
26 На всичко, което е високо, гледа с презрение; цар е на всички горди хищници.“