1И в четвъртата година на цар Дарий ГОСПОДНОТО слово беше към Захария, на четвъртия ден от деветия месец, през месец Хаслев.
2А Ветил беше изпратил Сарасар и Регемелех и мъжете му да се помолят пред ГОСПОДА,
3да говорят на свещениците на дома на ГОСПОДА на Войнствата и на пророците и да кажат: Да плача ли в петия месец, като се отделя, както правих толкова години?
4И словото от ГОСПОДА на Войнствата беше към мен и каза:
5Говори на целия народ на земята и на свещениците и кажи: Когато постехте и скърбяхте в петия и в седмия месец, и това седемдесет години, наистина ли за Мен постехте, за Мен?
6И когато ядете и пиете, не ядете ли и не пиете ли за себе си?
7Не са ли това думите, които ГОСПОД е прогласил чрез предишните пророци, когато Ерусалим е бил населен и в благоденствие, и околните му градове, и югът и низината са били населени?
8И ГОСПОДНОТО слово беше към Захария и каза:
9Така говори ГОСПОД на Войнствата и казва: Съдете с истинен съд и оказвайте милост и състрадание всеки на брат си,
10и не угнетявайте вдовицата и сирачето, чужденеца и сиромаха; и не мислете в сърцата си злото всеки на брат си.
11Но те отказаха да слушат и обърнаха упорито плещите си и запушиха ушите си, за да не чуват.
12И направиха сърцето си твърдо като диамант, за да не слушат закона и думите, които ГОСПОД на Войнствата беше изпратил чрез Духа Си чрез предишните пророци; поради което дойде голям гняв от ГОСПОДА на Войнствата.
13Затова, както Той викаше, а те не слушаха, така и те викаха, а Аз не слушах, казва ГОСПОД на Войнствата,
14а ги разпръснах като с вихрушка между всичките народи, които не познаваха. Така земята запустя след тях, така че нямаше кой да минава и да се връща, защото направиха желаната земя на пустош.