1Къде е отишъл твоят любим, о, най-прекрасна между жените? Къде се е отбил твоят любим, за да го търсим с теб?
2Любимият ми слезе в градината си, в лехите с ароматите, за да пасе стадото си в градините и да бере кремове.
3Аз съм на любимия си, и любимият ми е мой; той пасе стадото си между кремовете.
4Красива си, любима моя, като Терса, прекрасна като Ерусалим, страшна като войска със знамена.
5Отвърни очите си от мен, защото ме пленяват. Косата ти е като стадо кози, слизащи от Галаад.
6Зъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпането; всяка от които ражда близнаци и нито една между тях не е безплодна.
7Челото ти зад булото ти е като парче от нар.
8Има шестдесет царици и осемдесет наложници, и безброй девойки.
9Но една е гълъбицата ми, съвършената ми, едничка на майка си, избрана на онази, която я е родила. Видяха я дъщерите и я нарекоха благословена; цариците и наложниците — и я похвалиха.
10Коя е тази, която поглежда като зората, красива като луната, ясна като слънцето, страшна като войска със знамена?
11Слязох в градината с орехите, за да видя фиданките на долината, да видя дали е напъпило лозето и дали са разцъфтели наровете.
12Без да усетя, душата ми ме отнесе на колесниците на благородния ми народ.
13Обърни се, обърни се, Суламит, завърти се, завърти се, за да те погледаме! Какво ще видите в Суламит? — Нещо като танца на Маханаим.