1И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?
2Защото, ако Авраам е бил оправдан чрез дела, той има с какво да се хвали, но не пред Бога.
3Понеже какво казва Писанието? – ?Авраам повярва в Бога, и това му се счете за правда.“
4А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг;
5а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда.
6Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог зачита правда независимо от дела:
7?Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити;
8блажен е онзи човек, на когото Господ няма да счете грях.“
9Обаче това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме, че на Авраам вярата се счете за правда.
10Как тогава му се счете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.
11И той прие знака на обрязването като печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той баща на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се счете и на тях правдата,
12и баща на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше, когато беше необрязан.
13Защото обещанието на Авраам или на потомството му – че ще бъде наследник на света – не стана чрез закона, а чрез правдата от вяра.
14Защото, ако са наследници тези, които са от закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено.
15Защото законът докарва гняв, а там, където няма закон, няма и престъпление.
16Затова оправданието е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да бъде сигурно за цялото потомство – не само за това, което е от закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е баща на всички нас,
17както е писано: ?Направих те баща на много народи“, пред Бога, на когото той повярва, който съживява мъртвите и вика несъществуващото като съществуващо.
18Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: ?Толкова ще бъде твоето потомство.“
19И без да отслабне във вяра, като виждаше, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, както и мъртвостта на утробата на Сара,
20не се усъмни в Божието обещание чрез неверие, а се укрепи във вяра, като отдаде слава на Бога
21и като беше напълно уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен и да го изпълни.
22Затова му се счете за правда.
23Но това, че му се счете, не беше написано само за него,
24а и за нас. Тя ще се счита за правда и на нас, които вярваме в Този, който възкреси от мъртвите Иисус, нашия Господ,
25който беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание.