1(По слав. 94) Елате, да запеем радостно на ГОСПОДА, да възкликнем към канарата на нашето спасение!
2Да дойдем пред Него с благодарност, да възкликнем към Него с псалми!
3Защото ГОСПОД е Бог велик и Цар велик над всички богове.
4В ръката Му са дълбините на земята и Негови — планинските височини.
5Негово е морето, защото Той го е направил, и Неговите ръце образуваха сушата.
6Елате, да се поклоним и да се наведем, да коленичим пред ГОСПОДА, нашия Създател!
7Защото Той е нашият Бог и ние сме народът на пасбището Му и овцете на ръката Му. Днес, ако чуете гласа Му,
8не закоравявайте сърцата си както при Мерива, както в деня на Маса в пустинята,
9когато бащите ви Ме изпитаха, опитаха Ме, въпреки че бяха видели делото Ми.
10Четиридесет години се отвращавах от това поколение и казах: Те са народ, който се отклонява в сърцето си, и не познават Моите пътища.
11Затова се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!