1(По слав. 76) За първия певец. За Едутун. Псалм на Асаф. Гласът ми се издига към Бога и викам; гласът ми се издига към Бога и Той ще ме чуе.
2В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши.
3Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше. (Села.)
4Ти държа отворени клепачите на очите ми, смутих се и не мога да продумам.
5Размислих за дните на древността, за годините на старите времена.
6Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва.
7Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение?
8Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение?
9Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гнева Си благите Си милости? (Села.)
10Тогава казах: Това е мъката ми — да мисля, че десницата на Всевишния се е изменила.
11Ще си спомня делата на ГОСПОДА; да, ще си спомня Твоите чудеса от древността.
12Ще размишлявам и за цялото Ти дело и ще разсъждавам за делата Ти.
13Боже, Твоят път е в святост. Кой бог е велик като нашия Бог?
14Ти си Бог, който върши чудеса; изявил си силата Си между народите.
15Изкупил си народа Си с издигната ръка, синовете на Яков и Йосиф. (Села.)
16Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и потръпнаха, и бездните се разтрепериха.
17Облаците изляха вода, небосводът издаде глас и стрелите Ти профучаха наоколо.
18Гласът на Твоя гръм бе във вихрушката, светкавиците осветиха света, земята се разтрепери и се разклати.
19Пътят Ти е в морето и пътеките Ти — в големи води, и следите Ти не се познават.
20Водил си Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.