1(По слав. 73) Маскил на Асаф. Боже, защо си ни отхвърлил навеки и гневът Ти дими против овцете на пасбището Ти?
2Спомни си събранието Си, което си придобил още отначало, което си изкупил за племе на наследството Си, и хълма Сион, където си обитавал.
3Издигни стъпките Си към постоянните развалини — врагът е развалил всичко в светилището.
4Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти, поставиха знаците си за знаци на победа.
5Показват се като един, който вдига брадва сред гъста гора.
6И сега те трошат всичките й изваяни произведения с брадви и чукове.
7Запалиха светилището Ти, оскверниха обиталището на Твоето Име и го сравниха със земята.
8Казаха в сърцето си: Нека ги унищожим напълно! Изгориха всичките места на Божии събрания в земята.
9Не виждаме своите знамения, няма вече пророк, нито има между нас някой, който да знае докога ще е това.
10Докога, Боже, противникът ще хули? Навеки ли врагът ще презира Името Ти?
11Защо оттегляш ръката Си и десницата Си? Извади я от пазвата Си и сложи край!
12А Бог е мой Цар от древността, който извършва спасителни дела на земята.
13Ти си разделил морето със силата Си, Ти си смазал главите на морските чудовища във водите,
14Ти си строшил главите на левиатана, дал си го за храна на акулите в морето.
15Ти си разпукнал извори и потоци, Ти си пресушил непресъхващи реки.
16Твой е денят, Твоя е и нощта, Ти си приготвил светлината и слънцето.
17Ти си поставил всичките граници на земята, Ти си направил лято и зима.
18Помни това, че врагът е похулил ГОСПОДА и че безумен народ е презрял Твоето Име.
19Не предавай душата на гургулицата Си на дивия звяр; не забравяй навеки събранието на Своите страдащи!
20Погледни на завета Си, защото мрачните места на земята са пълни с обиталищата на насилието.
21Нека потиснатият да не се върне посрамен, нека сиромахът и бедният да хвалят Твоето Име!
22Стани, Боже, защити делото Си, помни как безумният Те укорява всеки ден.
23Не забравяй гласа на враговете Си! Врявата на онези, които се надигат против Теб, постоянно се увеличава.