1(По слав. 61) За първия певец. По музиката на Едутун. Псалм на Давид. Душата ми тихо се уповава само на Бога, от Него е спасението ми.
2Само Той е моята канара и моето спасение, моята крепост; няма много да се поклатя.
3Докога ще нападате човек, за да го убиете, всички вие, като наклонена стена и разклатена ограда?
4Съветват се само да го съборят от висотата му; наслаждават се на лъжата; с устата си благославят, а вътрешно кълнат. (Села.)
5Душо моя, тихо се уповавай само Бога, защото от Него е очакването ми.
6Само Той е моята канара и моето спасение, моята крепост — няма да се поклатя!
7В Бога е спасението ми и славата ми; канарата на силата ми и убежището ми е в Бога.
8Уповавайте се на Него по всяко време, хора, изливайте сърцето си пред Него! Бог е нашето прибежище. (Села.)
9Наистина синове на хора са лъх, и синовете на мъже — лъжа; поставени на везните, те се издигат нагоре; всички заедно са по-леки от лъх.
10Не се уповавайте на насилие и не възлагайте на грабителство суетна надежда; ако богатството расте, не прилепвайте сърцето си към него.
11Веднъж говори Бог, и два пъти чух това — че силата е Божия.
12И Твоя е, Господи, милостта, защото Ти отплащаш на всекиго според делото му.