1(По слав. 38) За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният.
2Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди.
3Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си:
4Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да зная колко съм преходен.
5Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.)
6Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо — трупа, а не знае кой ще го събира.
7И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб!
8Избави ме от всичките ми престъпления; не ме правй за присмех на безумния.
9Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това.
10Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти.
11Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.)
12Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи.
13Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.