1(По слав. 143) Псалм на Давид. Благословен да бъде ГОСПОД, моята канара, който учи ръцете ми на война и пръстите ми — на бой,
2който е моята милост и моята крепост, моята висока кула и моят избавител, моят щит, и Този, на когото се уповавам, който покорява народа ми под мен.
3ГОСПОДИ, какво е човек, че да го познаваш? Или човешкият син — че да го зачиташ?
4Човек е като лъх; дните му са като преминаваща сянка.
5Сведи небесата Си, ГОСПОДИ, и слез, докосни планините, за да задимят.
6Блесни със светкавица и ги разпръсни, изпрати стрелите Си и ги смути.
7Простри ръцете Си от висината, избави ме и ме спаси от големи води, от ръката на чужденци,
8чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама.
9Боже, ще Ти пея нова песен, с десетострунна арфа ще Ти пея псалми —
10на Теб, който даваш спасение на царе, който избавяш слугата Си Давид от гибелния меч.
11Избави ме и ме спаси от ръката на чужденци, чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама.
12Нека синовете ни в младостта си бъдат като пораснали растения и дъщерите ни — като крайъгълни колони, издялани като за дворец!
13Нека житниците ни бъдат пълни, да дават всякакъв вид храна и овцете ни да се множат с хиляди и с десетки хиляди по полетата ни!
14Нека добитъкът ни бъде заплоден. Да няма нападение и бягане, да няма вик по улиците ни!
15Блажен онзи народ, който е в такова състояние! Блажен онзи народ, чийто Бог е ГОСПОД!