1(По слав. 136) При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион.
2На върбите сред него окачихме арфите си.
3Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха — веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни!
4Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя?
5Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си!
6Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си!
7Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа!
8О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила!
9Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!