1(По славянската номерация част от девети.) ГОСПОДИ, защо стоиш далеч? Защо се криеш в скръбни времена?
2Безбожният с гордост преследва сиромаха. Нека се хванат в кроежите, които те сами измислиха!
3Защото безбожният се хвали с желанието на душата си — алчният се благославя и презира ГОСПОДА.
4Безбожният казва в гордостта на лицето си: Господ няма да изследва. Всичките му мисли са, че няма Бог.
5Пътищата му са криви винаги, Твоите присъди са високо, много далеч от него. На всичките си врагове гледа с презрение,
6казва в сърцето си: Няма да се поклатя, през всички поколения няма да бъда в беда.
7Устата му е пълна с проклятие и измама, и потисничество, под езика му е съсипия и суета.
8Седи в засада в двора, в тайните места, за да убие невинния, очите му дебнат сиромаха.
9Причаква скришно като лъв в леговището си, причаква, за да хване бедния, хваща бедния, като го влачи в мрежата си.
10Навежда се, снишава се и падат сиромасите във силните му нокти.
11Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.
12Стани, ГОСПОДИ! Боже, издигни ръката Си! Не забравяй сиромасите.
13Защо безбожният презира Бога, казва в сърцето си: Ти няма да изследваш?
14Ти си видял, защото гледаш неправдата и притеснението, за да отплатиш с ръката Си. На Теб се предава сиромахът, на сирачето Ти си помощник.
15Строши ръката на безбожния и злия, изискай безбожието му, докато не намериш вече.
16ГОСПОД е Цар за вечни векове, езичниците погинаха от земята Му.
17ГОСПОДИ, Ти чу желанието на смирените, сърцето им ще утвърдиш; ще направиш внимателно ухото Си,
18за да отдадеш правото на сирачето и угнетения, така че земен човек да не потиска вече.