1Мъдростта съгради дома си, издяла седемте си стълба,
2закла което имаше за клане, размеси виното си и сложи трапезата си.
3Изпрати слугините си и кани от височините на града:
4Който е прост, нека се отбие тук! И на неразумния казва:
5Елате, яжте от хляба ми и пийте от виното, което размесих.
6Оставете невежеството и живейте, и ходете по пътя на разума.
7Който поучава присмивателя, си докарва позор; и който изобличава безбожния, си лепва петно.
8Не изобличавай присмивателя, за да не те намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне.
9Давай съвет на мъдрия и той ще стане още по-мъдър; учй праведния и той ще увеличи знание.
10Страхът от ГОСПОДА е начало на мъдростта и познаването на Светия е разум.
11Защото чрез мен ще се умножат дните ти и ще ти се прибавят години на живот.
12Ако си мъдър, си мъдър за себе си; и ако се присмееш, сам ще си го понесеш.
13Глупостта е като жена бъбрива — глупава и не знае нищо.
14И седи при вратата на къщата си, на стол по височините на града;
15и кани минаващите по пътя, които вървят право в пътеките си:
16Който е прост, нека се отбие тук. А на неразумния казва:
17Крадената вода е сладка и хляб, който се яде тайно, е вкусен.
18Но той не знае, че там са сенките, че поканените й са в дълбините на Шеол.