1Сине мой, внимавай в мъдростта ми, приклони ухото си към разума ми,
2за да запазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.
3Защото от устните на чуждата жена капе мед и говорът й е по-мек от маслинено масло,
4но последствията й са горчиви като пелин, остри като двуостър меч.
5Краката й слизат в смъртта, стъпките й водят към Шеол.
6За да не разсъдиш за пътя на живота, пътищата й са непостоянни, и ти не ги знаеш.
7И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите на устата ми.
8Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата й,
9за да не дадеш честта си на други и годините си на жестокия;
10да не се наситят чужди с имота ти и трудовете ти да отидат в дома на чужденец;
11а ти да стенеш в края си, когато плътта ти и тялото ти излинеят,
12и да казваш: Как намразих поучението и сърцето ми презря изобличението,
13и не послушах гласа на учителите си и не приклоних ухото си към наставниците си!
14Без малко щях да изпадна във всяко зло сред събранието и обществото.
15Пий вода от своята си щерна и която извира от твоя си кладенец.
16Навън ще се изливат изворите ти, водните потоци — по улиците.
17Нека бъдат само твои, а не и на чужди заедно с теб.
18Да бъде благословен твоят извор и весели се с жената на младостта си —
19любяща кошута и изящна сърна — нека нейните гърди те опиват по всяко време и винаги се възхищавай от нейната любов.
20И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда и да прегръщаш обятията на чужда?
21Защото пътищата на човека са пред очите на ГОСПОДА и Той измерва всичките му пътеки.
22Безбожният ще бъде уловен от своите си беззакония и ще бъде държан с въжетата на своя грях.
23Той ще умре от липса на поука и в голямото си безумие ще се заблуди.