1По-желателно е добро име отколкото голямо богатство; и добра слава — отколкото сребро и злато.
2Богатият и бедният се срещат — ГОСПОД е Създателят на всички тях.
3Благоразумният вижда злото и се скрива, а простите вървят напред и се наказват.
4Следствието на смирението, на страха от ГОСПОДА е богатства, чест и живот.
5Тръни и примки има в пътя на лъжливия — който пази душата си, ще бъде далеч от тях.
6Възпитавай детето в пътя, по който трябва да върви, и няма да се отклони от него дори когато остарее.
7Богатият властва над сиромасите и който взема назаем, е роб на заемодателя.
8Който сее беззаконие, ще пожъне беда и тоягата ще сложи край на яростта му.
9Който има щедро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха.
10Изгони присмивателя и препирнята ще се махне, също и караниците, и позорът ще престанат.
11Който обича чистота на сърцето и има благодат на устните си, царят му е приятел.
12Очите на ГОСПОДА пазят знание, но Той събаря думите на неверния.
13Ленивият казва: ��ъв има навън! Ще бъда убит насред площадите!
14Устата на чужди жени е дълбока яма; онзи, на когото ГОСПОД се гневи, ще падне в нея.
15Безумието е вързано в сърцето на детето, но тоягата на наказанието ще го отдалечи от него.
16Който потиска бедния, за да увеличи богатствата си, и който дава на богатия, непременно ще изпадне в бедност.
17Приклони ухото си и чуй думите на мъдрите, и прилепи сърцето си към моето знание,
18защото е приятно, ако ги пазиш в сърцето си, и нека бъдат винаги готови на устните ти.
19За да бъде упованието ти в ГОСПОДА, аз те уча днес — точно теб.
20Не ти ли писах много пъти със съвети и знание,
21за да те направя да познаеш верността на думите на истината, за да отговаряш с думи на истина на онези, които те пращат?
22Не ограбвай бедния, защото е беден, и не притеснявай страдащия в портата,
23защото ГОСПОД ще защити делото им и ще ограби живота на онези, които ги ограбват.
24Не се сприятелявай с гневлив човек и не ходи с избухлив човек,
25за да не научиш пътеките му и да поставиш примка за душата си.
26Не бъди от тези, които дават ръка, от тези, които стават поръчители за дългове,
27защото, ако нямаш с какво да платиш, защо да вземе постелката ти изпод теб?
28Не премествай старите граници, които бащите ти са определили.
29Виждаш ли човек, прилежен в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.