1Човек, който се отлъчва, търси своето си желание и се противи на всеки здрав разум.
2Безумният не се наслаждава на благоразумието, а само на това — да изявява сърцето си.
3С идването на безбожния идва и презрение и с позора идва и безчестие.
4Думите от устата на човека са дълбоки води, изворът на мъдростта е бликащ поток.
5Не е добре да се показва пристрастие към безбожния, за да се онеправдава праведният в съда.
6Устните на безумния причиняват препирня и устата му предизвиква бой.
7Устата на безумния е гибел за него и устните му са примка на душата му.
8Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.
9Който е небрежен в работата си, е брат на разсипника.
10Името на ГОСПОДА е здрава кула, праведният прибягва в нея и е в безопасност.
11Имотът на богатия е неговият укрепен град и е като висока стена във въображението му.
12Преди гибелта сърцето на човека се превъзнася, а смирението предхожда славата.
13Да отговаря някой, преди да чуе, е безумие и позор за него.
14Духът на човека ще го подкрепя в немощта му, но кой ще повдигне унилия дух?
15Сърцето на благоразумния придобива разум и ухото на мъдрите търси знание.
16Подаръкът на човека му отваря място и го довежда пред големци.
17Първият, който защищава делото си, изглежда прав, но идва ближният му и го изпитва.
18Жребият прекратява разприте и решава между силните.
19Излъган брат е по-недостъпен от укрепен град и разногласията са като резета на крепост.
20От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му, от произведението на устните си ще се насити.
21Смърт и живот има в силата на езика и които го обичат, ще ядат плодовете му.
22Който е намерил добра жена, е намерил добро и е получил благоволение от ГОСПОДА.
23Сиромахът говори с умолявания, а богатият отговаря грубо.
24Човек с много приятели, идва до унищожение, но има приятел, по-близък и от брат.