1След това имаше юдейски празник и Иисус се изкачи в Ерусалим.
2А в Ерусалим, близо до Овчата порта, се намира къпалня, наречена на еврейски Витесда, която има пет предверия.
3В тях лежаха множество болни, слепи, куци и парализирани, (които чакаха да се раздвижи водата.
4Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и раздвижваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата, оздравяваше, от каквато и болест да беше болен.)
5И там имаше един човек, болен от тридесет и осем години.
6Иисус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време вече е така, му каза: Искаш ли да оздравееш?
7Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, а докато аз отида, друг слиза преди мен.
8Иисус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи.
9И начаса човекът оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи. А този ден беше събота.
10Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е; не ти е позволено да носиш постелката си.
11Но той им каза: Онзи, който ме изцели, Той ми каза: Вдигни постелката си и ходи.
12Попитаха го: Кой е Човекът, който ти каза: Вдигни постелката си и ходи?
13А изцеленият не знаеше кой е; защото Иисус се беше оттеглил заради множеството, което беше на онова място.
14По-късно Иисус го намери в храма и му каза: Ето, ти оздравя; не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо.
15Човекът отиде и каза на юдеите, че Иисус е, който го изцели.
16Затова юдеите гонеха Иисус (и търсеха случай да Го убият), защото вършеше тези неща в събота.
17А Иисус им отговори: Моят Отец работи досега, и Аз работя.
18Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само отменяше съботата, а и наричаше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога.
19Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; защото това, което Той върши, същото върши и Синът.
20Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, което Сам върши; и ще Му показва по-големи дела и от тези, за да се чудите вие.
21Защото, както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тези, които иска.
22Защото Отец не съди никого, а е предал целия съд на Сина,
23за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, който Го е пратил.
24Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот.
25Истина, истина ви казвам: идва часът, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят.
26Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;
27и Му е дал власт да извършва съд, защото е Човешкият Син.
28Не се чудете на това; защото иде часът, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му
29и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот; а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.
30Аз не мога да върша нищо от Себе Си; както чувам, така и съдя; и съдът Ми е справедлив, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, който Ме е пратил.
31Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно.
32Друг е, който свидетелства за Мен; и Аз зная, че свидетелството, което Той дава за Мен, е истинно.
33Вие пратихте до Йоан и той засвидетелства за истината.
34Но Аз не приемам свидетелство от човек; а казвам това, за да се спасите вие.
35Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте за малко време да се радвате в неговата светлина.
36Но Аз имам свидетелство по-голямо от това на Йоан; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мен, че Отец Ме е пратил.
37И Отец, който Ме е пратил, Той свидетелства за Мен. Вие нито сте чули гласа Му някога, нито образа Му сте видели.
38И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, когото Той е пратил.
39Вие изследвате Писанията, защото мислите, че в тях имате вечен живот; и те са, които свидетелстват за Мен,
40а не искате да дойдете при Мен, за да имате живот.
41От хора слава не приемам;
42но ви зная, че вие нямате в себе си Божията любов.
43Аз дойдох в Името на Своя Отец и не Ме приемате; но ако дойде друг в свое име, него ще приемете.
44Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог?
45Не мислете, че Аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява – Мойсей, на когото вие се надявате.
46Защото, ако вярвахте на Мойсей, щяхте да повярвате и на Мен; понеже той за Мен писа.
47Но ако не вярвате на неговите писания, как ще повярвате на Моите думи?