1Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:
2Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?
3Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.
4Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.
5А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.
6Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?
7Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?
8Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.
9От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.
10Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.
11Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.
12А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.
13Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,
14ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.
15Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.
16Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:
17Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?
18Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,
19а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!
20От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.
21Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.