1О, да беше главата ми вода, очите ми — извор на сълзи! Щях да плача денем и нощем за убитите на дъщерята на народа си.
2О, да имах в пустинята страноприемница, щях да оставя народа си и да си отида от тях! Защото те всички са прелюбодейци, сбирщина предатели.
3Запъват като лъка си езика си с лъжа, не в истина се укрепват на земята; напредват от зло към зло, а Мен не познават, заявява ГОСПОД.
4Пазете се всеки от ближния си и не се доверявайте на никой брат, защото всеки брат ще поставя препънки и всеки ближен ще разпространява клевети.
5И всеки мами ближния си и не говорят истина; научиха езика си да говори лъжа, до изтощение вършат беззаконие.
6Жилището ти е сред коварство; в коварство отказват да Ме познаят, заявява ГОСПОД.
7Затова, така казва ГОСПОД на Войнствата: Ето, ще ги претопя и ще ги изпитам, защото как да постъпя заради дъщерята на народа Си?
8Езикът им е убийствена стрела, говори коварно. С устата си човек говори мир на ближния си, а в сърцето си му поставя засада.
9Няма ли да ги накажа за това? — заявява ГОСПОД. Няма ли да отмъсти душата Ми на народ като този?
10За планините ще подема плач и ридание, за пасбищата на степта — жалеене; защото изгоряха и никой не минава през тях и не се чува глас на стадо. От небесна птица до животно побягнаха, отидоха.
11Ще направя Ерусалим на грамади, жилище на чакали; и юдовите градове ще направя на пустиня без жители.
12Кой е мъдър човек да разбере това, на когото е говорила устата ГОСПОДНА, за да заяви поради какво загина страната и е изгорена като пустиня и никой не минава през нея?
13И ГОСПОД казва: Понеже оставиха Моя закон, който сложих пред тях, и не послушаха гласа Ми и не ходиха в него,
14а ходиха след упорството на сърцето си и след ваалимите, както ги научиха бащите им,
15затова, така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Ето, Аз ще ги нахраня с пелин — този народ — и ще ги напоя с горчива вода.
16И ще ги разпръсна между народи, които не са познавали нито те, нито бащите им; и ще изпратя меча след тях, докато ги довърша.
17Така казва ГОСПОД на Войнствата: Размислете и повикайте оплаквачките да дойдат и изпратете за мъдрите жени да дойдат;
18и да побързат да подемат ридание за нас, за да ронят очите ни сълзи и клепачите ни да леят вода.
19Защото глас на ридание се чува от Сион: Как сме разорени! Много сме посрамени, защото оставихме земята, защото събориха жилищата ни.
20И така, слушайте, жени, словото ГОСПОДНО и ухото ви нека приеме словото на устата Му! Научете дъщерите си на ридание и всяка ближната си — на оплакване,
21защото смъртта се изкачи през прозорците ни, дойде в дворците ни, за да отсече децата от улиците, младежите от площадите.
22Говорй: Така заявява ГОСПОД: Да, човешки трупове ще падат като тор по лицето на полето и като сноп зад жетвар, който няма кой да събере.
23Така казва ГОСПОД: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си и силният да не се хвали със силата си, богатият да не се хвали с богатството си,
24а който се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Мен, че Аз съм ГОСПОД, който върша милост, правосъдие и правда на земята, понеже в това имам благоволение, заявява ГОСПОД.
25Ето, идват дни, заявява ГОСПОД, когато Аз ще накажа всичките обрязани с необрязаните:
26Египет, Юда, Едом, синовете на Амон, Моав и всички, които си стрижат краищата на косата, които живеят в пустинята; защото всички тези народи са необрязани, а целият израилев дом е с необрязано сърце.