1Обходете улиците на Ерусалим и вижте сега, и разберете и потърсете по площадите му дали ще намерите човек, дали има някой, който да върши правда, да търси истина; и Аз ще простя на този град.
2Но ако и да казват: Жив е ГОСПОД! — пак лъжливо се кълнат.
3ГОСПОДИ, очите Ти не търсят ли истина? Ударил си ги, но не ги заболя; довършил си ги, но не искаха да приемат поправка; втвърдиха лицата си повече от скала, отказаха да се обърнат.
4И аз казах: Само простолюдие са, безумни са, защото не знаят пътя на ГОСПОДА и правилата на своя Бог.
5Ще отида при големците и ще говоря с тях, защото те знаят пътя на ГОСПОДА и правилата на своя Бог. Но и те всички са строшили ярема, разкъсали са връзките.
6Затова лъв от гората ще ги убие, вълк от степта ще ги изтреби, леопард ще дебне край градовете им; всеки, който излезе оттам, ще бъде разкъсан, защото престъпленията им са много, умножиха се отстъпничествата им.
7Как да ти простя това? Синовете ти Ме оставиха и се кълнат в онези, които не са богове. Наситих ги, а те прелюбодействаха и на тълпи отиваха в домовете на блудниците.
8Похотливи са като охранени коне, всеки цвили след жената на ближния си.
9Няма ли да накажа това? — заявява ГОСПОД. И няма ли да отмъсти душата Ми на такъв народ?
10Качете се на стените му и събаряйте, но не изтребвайте напълно. Откършете клонките му, защото не са на ГОСПОДА,
11защото израилевият дом и юдовият дом постъпиха много невярно към Мен, заявява ГОСПОД.
12Отрекоха се от ГОСПОДА и казаха: Не е Той, и няма да ни постигне зло, и меч и глад няма да видим.
13И пророците са вятър и словото ГОСПОДНО не е в тях. На тях нека стане така!
14Затова, така казва ГОСПОД, Бог на Войнствата: Затова, че говорите тези думи, ето, Аз ще направя словата Си огън в устата ти, а този народ — дърва, и ще ги пояде.
15Ето, Аз ще доведа върху вас народ отдалеч, доме израилев, заявява ГОСПОД. Народ силен е той, народ старовременен, народ чийто език не знаеш и не разбираш какво говори.
16Колчанът му е като гроб отворен; те всички са силни мъже.
17И ще пояде жетвата ти и хляба ти, ще поядат синовете ти и дъщерите ти; ще пояде стадата ти от дребен и едър добитък; ще пояде лозята ти и смокините ти; ще разбият с меч укрепените ти градове, на които разчиташ.
18Но и в онези дни, заявява ГОСПОД, няма да ви изтребя докрай.
19И когато кажете: Защо ГОСПОД, нашият Бог, ни направи всичко това? — тогава им кажи: Както Ме оставихте и служихте на чужди богове в земята си, така ще служите на чужденци в земя, която не е ваша.
20Известете това на якововия дом и го прогласете в Юда, и кажете:
21Чуйте сега това, глупав и неразумен народе, който има очи, но не вижда, и има уши, но не чува!
22От Мен ли не се боите? — заявява ГОСПОД. — И пред Мен ли не треперите, който с вечна наредба съм поставил пясъка за граница на морето и то не я преминава; и вълните му бушуват, но не надделяват, бучат, но не я преминават?
23Но този народ има упорито и опърничаво сърце; те отстъпиха и си отидоха.
24Не казват в сърцето си: Нека се боим сега от ГОСПОДА, своя Бог, който дава дъжд — и ранния и късния на времето му, който пази за нас определените седмици на жетвата!
25Вашите беззакония отвърнаха тези неща и вашите грехове задържаха от вас доброто.
26Защото сред народа Ми се намират безбожни, които причакват, като птицеловци се снишават, залагат примки, ловят хора.
27Като клетка пълна с птици, така къщите им са пълни с измама; затова се издигнаха и забогатяха.
28Тлъсти са, гладки са, превъзходни са в делата на злото. Не отсъждат дело, делото на сирачето, за да благоденстват, и не отсъждат правото на бедните.
29Няма ли да накажа за това? — заявява ГОСПОД. Няма ли да отмъсти душата Ми на такъв народ като този?
30Удивително и ужасяващо нещо стана в земята:
31Пророците пророкуват лъжливо и свещениците властват чрез тях; и народът Ми така обича. А какво ще правите накрая на всичко това?