1А Пасхор, синът на Емир, свещеникът, който беше главен надзорник в ГОСПОДНИЯ дом, чу Еремия да пророкува тези неща.
2И Пасхор удари пророк Еремия и го сложи в клада, която беше в горната Вениаминова порта, която е в ГОСПОДНИЯ дом.
3А на следващия ден Пасхор извади Еремия от кладата. И Еремия му каза: ГОСПОД не те нарече Пасхор, а Магор-Мисавив.
4Защото така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще те направя ужас за самия теб и за всичките ти приятели; те ще паднат от меча на враговете си и очите ти ще видят това. И ще предам целия Юда в ръката на вавилонския цар и той ще ги отведе като пленници във Вавилон и ще ги убие с меч.
5И ще предам цялото богатство на този град, цялата му печалба и всичките му скъпоценности, и всичките съкровища на юдовите царе ще предам в ръката на враговете им и те ще ги разграбят и ще ги вземат, и ще ги занесат във Вавилон.
6И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидете в плен; ще дойдеш във Вавилон, там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.
7ГОСПОДИ, Ти ме примами и аз се примамих; Ти ме хвана здраво и надви. Станах за присмех цял ден, всички ми се подиграват.
8Защото, щом говоря, крещя, викам: Насилие и разрушение! Защото словото на ГОСПОДА ми стана позор и присмех цял ден.
9Но кажа ли: Няма да споменавам за Него и няма да говоря вече в Негово Име, и става в сърцето ми като горящ огън, затворен в костите ми; изтощавам се да задържам словото и не мога.
10Защото чух клеветата на мнозина, ужас отвред: Обвинете, и ние ще го обвиним! Всички, с които бях в мир, дебнат да се спъна: Може би ще се подмами и ще му надвием, и ще му отмъстим.
11Но ГОСПОД е с мен като силен и страшен, затова преследвачите ми ще се спънат и няма да надвият. Ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; вечен позор, който няма да се забрави.
12Но, ГОСПОДИ на Войнствата, който изпитваш праведния и виждаш вътрешностите и сърцето, нека да видя Твоето отмъщение над тях, защото на Теб поверих делото си!
13Пейте на ГОСПОДА, хвалете ГОСПОДА, защото избави душата на сиромаха от ръката на злодеите.
14Проклет да е денят, в който се родих! Денят, в който ме роди майка ми, да не е благословен!
15Проклет да е човекът, който извести на баща ми и каза: Роди ти се мъжко дете! — и много го зарадва.
16И да бъде този човек като градовете, които ГОСПОД разори и не пожали. Сутрин да слуша вик, а по обедно време — бойна тревога,
17защото не ме умъртви от утробата, да ми стане майка ми гроб и утробата й да е вечно бременна.
18Защо излязох от утробата, да гледам мъка и скръб и дните ми да свършат в срам?