1Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-строга присъда.
2Защото ние всички грешим в много неща; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.
3Ето, ние слагаме юзди в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло.
4Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и да се тласкат от силни ветрове, пак с много малко кормило се обръщат накъдето желае кормчията.
5Така и езикът е малка част, но с големи неща се хвали. Ето, съвсем малък огън, а колко голяма гора запалва!
6И езикът е огън, светът на неправдата. Между нашите части езикът е, който опетнява цялото тяло и запалва колелото на живота, а сам той се запалва от пъкъла.
7Защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството;
8но езика никой човек не може да укроти; неудържимо зло е, пълен със смъртоносна отрова.
9С него благославяме Бога и Отца и с него кълнем хората, създадени по Божие подобие!
10От същите уста излизат и благословение, и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така.
11Изворът изпуска ли от същото отверстие и сладка, и горчива вода?
12Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата – смокини? Така също и солен извор не може да дава сладка вода.
13Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва чрез своето добро поведение делата си в кротостта на мъдростта.
14Но ако в сърцата си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината.
15Това не е мъдрост, която слиза от горе, а е земна, плътска, дяволска;
16защото, където има завист и свадливост, там има неуредици и всякакво зло.
17Но мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.
18А плодът на правдата се сее в мир от миротворците.