1Пророчество, наложено за пустинята на морето: Както вихрушките се носят в южната страна, така идва разрушение от пустинята, от страшна земя.
2Тежко видение ми се откри: Грабителят граби, опустошителят опустошава. Изкачи се, Еламе, обсади, Мидийо! Спрях всичките й въздишания.
3Затова слабините ми са пълни с болка; мъки ме обзеха, като мъките на родилка. Сгърбен съм и не мога да чуя, смутен съм и не мога да видя.
4Сърцето ми се смути, ужас ме обзе; полумракът, който пожелах, се обърна в ужас за мен.
5Приготвят трапезата, стражата бди, ядат, пият! Станете, князе! Излъскайте щитове!
6Защото така ми каза Господ: Иди, постави страж да известява, каквото види.
7И видя впряг конници по двама, впряг магарета и впряг камили. И се вслуша внимателно, с голямо внимание,
8и извика като лъв: Господарю мой, аз стоя постоянно на стражевата кула през деня и оставам на стражата си целите нощи.
9Но, ето! Идва впряг, мъже, конници по двама! И проговори и каза: Падна, падна Вавилон, и всичките изваяни идоли на боговете му се строшиха на земята!
10О, мой овършан народе и сине на хармана ми! Каквото чух от ГОСПОДА на Войнствата, Израилевия Бог, ви заявих.
11Пророчество, наложено за Едом: Към мен вика един от Сиир: Стражо, колко е часът на нощта? Стражо, колко е часът на нощта?
12Стражът каза: Утрото иде, а също и нощта. Ако ще питате, питайте; върнете се, елате.
13Пророчество, наложено за Арабия: В гората на Арабия ще пренощувате, дедански кервани.
14Донесете вода да посрещнете жадния, жители на теманската земя, посрещнете бежанеца с хляб.
15Защото побягнаха от мечовете, от изтегления меч, от опънатия лък и от тежестта на войната.
16Защото така ми каза Господ: За една година, каквито са годините на наемник, ще изчезне цялата слава на Кидар.
17И останалият брой на стрелците, на силните мъже на синовете на Кидар, ще бъде малък, защото ГОСПОД, Израилевият Бог, изговори това.