1Кажете на братята си: Амми — и на сестрите си: Рухама!
2Съдете се с майка си, съдете се, защото тя не ми е жена и Аз не съм й мъж. Нека отмахне блудствата си от пред себе си и прелюбодействата си от между гърдите си,
3за да не я съблека гола и да я изложа както в деня на раждането й, и да я направя като пустиня, и да я обърна на безводна земя, и я уморя от жажда.
4И към синовете й няма да окажа милост, понеже са синове на блудство.
5Защото майка им блудства; тази, която ги зачена, постъпи срамно, защото каза: Ще отида след любовниците си, които ми дават хляба ми и водата ми, вълната ми и лена ми, маслиненото ми масло и напитките ми.
6Затова, ето, Аз ще препреча пътя ти с тръни и ще я преградя с преграда, за да не намери пътеките си.
7Тя ще преследва любовниците си, но няма да ги стигне; ще ги потърси, но няма да ги намери и ще каже: Ще отида и ще се върна при първия си мъж, защото тогава ми беше по-добре отколкото сега.
8А тя не позна, че Аз й давах житото, новото вино и маслото и умножих среброто и златото й, което употребиха за Ваал.
9Затова ще си взема обратно житото Си на времето му и виното Си на определеното му време и ще отнема вълната Си и лена Си, които трябваше да покриват голотата й.
10И сега ще открия срамотата й пред очите на любовниците й и никой няма да я избави от ръката Ми.
11И ще прекратя цялото й веселие — празниците й, новолунията й и съботите й, и всичките й празнични времена.
12Ще опустоша и лозята й и смокините й, за които казваше: Те са заплатата ми, която ми дадоха любовниците ми. Ще ги обърна на гора и полските зверове ще ги изядат.
13И ще я накажа за дните, които посвещаваше на ваалимите, когато им кадеше и се украсяваше с обиците си и огърлиците си, и ходеше след любовниците си, а Мен забрави, заявява ГОСПОД.
14Затова, ето, Аз ще я привлека и ще я заведа в пустинята, и ще говоря на сърцето й.
15И оттам ще й дам лозята и долината Ахор за врата на надежда. И там тя ще пее както в дните на младостта си и както в деня, когато излезе от египетската земя.
16И в онзи ден, заявява ГОСПОД, ще Ме наричаш: Мой мъж — а няма вече да Ме наричаш: Мой Ваал.
17И ще премахна имената на ваалимите от устата й и няма вече да се помнят по име.
18В онзи ден ще сключа за тях завет с полските зверове и с небесните птици, и с пълзящите по земята; и ще строша лък и меч, и война от земята, и ще им дам да живеят в безопасност.
19И ще те сгодя за Себе Си до века, и ще те сгодя за Себе Си в правда и в правосъдие, и в милост и в милосърдие.
20И ще те сгодя за Себе Си в истина и ще познаеш ГОСПОДА.
21И в онзи ден ще отговоря, заявява ГОСПОД, ще отговоря на небето, а то ще отговори на земята.
22И земята ще отговори на житото и на младото вино, и на маслото, а те ще отговорят на Езраел.
23И ще я насея за Себе Си на земята и ще окажа милост на Ло Рухама. И на Ло Амми ще кажа: Ти си Мой народ. И те ще кажат: Ти си мой Бог.