1Казвам още: дотогава, докогато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб, макар и да е господар на всичко,
2а е под настойници и управители до назначения от бащата срок.
3Така и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните неща на света;
4но когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, който се роди от жена, роди се и под закона,
5за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението.
6И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, който вика: Авва, Отче!
7Затова не си вече роб, а син; и ако си син, то си Божи наследник чрез Христос.
8Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на онези, които по природа не са богове;
9а сега, като познахте Бога, или по-скоро като бяхте познати от Бога, как се връщате отново назад към слабите и безпомощни първоначални неща, на които отново желаете да робувате?
10Вие наблюдавате дните, месеците, времената и годините.
11Боя се за вас, да не би да съм се трудил сред вас напразно.
12Моля ви, братя, бъдете като мен, защото и аз съм като вас. Не сте ми сторили никаква неправда.
13Вие знаете как първия път ви проповядвах благовестието вследствие на телесна слабост;
14и вие не презряхте това, което беше изкушение за вас в плътта ми, и не се погнусихте от него, а ме приехте като Божи ангел, като Христос Иисус.
15Тогава къде е онази ваша благословеност? Защото свидетелствам за вас, че ако беше възможно, очите си бихте извадили и бихте ми ги дали.
16И така, неприятел ли ви станах, понеже ви говоря истината?
17Тези учители са ревностни за вас, но не по добър начин — те желаят да ви отлъчат от нас, за да сте ревностни за тях.
18Но добре е да сте ревностни за това, което е добро, и то винаги, а не само когато аз се намирам между вас.
19Дечица мои, за които пак съм в родилни мъки, докато се изобрази Христос във вас,
20желал бих да съм сега при вас и да променя тона си, защото съм в недоумение за вас.
21Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли какво казва законът?
22Защото е писано, че Авраам имаше двама сина – един от слугинята и един от свободната;
23но този, който беше от слугинята, се роди по плът, а онзи, който беше от свободната – по обещание.
24И това има образен смисъл, защото тези жени представляват два завета – единият от Синайската планина, който ражда деца за робство, и това е Агар;
25и тази Агар представлява планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с децата си;
26а горният Ерусалим е свободен, който е майка на (всички) нас.
27Защото е писано: ?Весели се, неплодна, която не раждаш; възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки; защото повече са децата на самотната, отколкото децата на омъжената.“
28Но ние, братя, сме като Исаак деца по обещание.
29Но както тогава роденият по плът гонеше родения по Дух, така е и сега.
30Обаче какво казва Писанието? ?Изпъдй слугинята и сина й, защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната.“
31И така, братя, ние не сме деца на слугинята, а на свободната.