Exodus 8— VBG

¹Тогава ГОСПОД каза на Мойсей: Влез при фараона и му кажи: Така казва ГОСПОД: Пусни народа Ми, за да Ми послужи!

²Но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще ударя всичките ти области с жаби.

³Реката ще гъмжи от жаби, които ще излизат и ще наскачат в къщата ти, в спалнята ти, по леглото ти, в къщите на слугите ти, върху народа ти, в пещите ти и по нощвите ти.

⁴Върху теб, върху народа ти и върху всичките ти слуги ще наскачат жабите.

⁵И ГОСПОД каза на Мойсей: Кажи на Аарон: Простри ръката си с жезъла си над реките, над каналите и над езерата и направи да излязат жаби по египетската земя.

⁶И Аарон простря ръката си над египетските води и жабите излязоха и покриха египетската земя.

⁷Но и магьосниците направиха същото със заклинанията си и направиха да излязат жаби по египетската земя.

⁸Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон и каза: Помолете се на ГОСПОДА да махне жабите от мен и от народа ми и ще пусна народа, за да пожертва на ГОСПОДА.

⁹А Мойсей каза на фараона: Определи ми кога да се помоля за теб, за слугите ти и за народа ти, за да изтреби жабите от теб и от къщите ти и да останат само в реката.

¹⁰И фараонът каза: Утре. А той рече: Ще бъде според думата ти, за да познаеш, че няма никой подобен на ГОСПОДА, нашия Бог.

¹¹Жабите ще се махнат от теб, от къщите ти, от слугите ти и от народа ти; само в реката ще останат.

¹²И Мойсей и Аарон излязоха от фараона. И Мойсей извика към ГОСПОДА за жабите, които беше пратил върху фараона.

¹³И ГОСПОД направи според думата на Мойсей и жабите измряха от къщите, от дворовете и от нивите.

¹⁴И ги събираха на купчини, и земята се усмърдя.

¹⁵А когато фараонът видя, че дойде облекчение, закорави сърцето си и не ги послуша, както ГОСПОД беше говорил.

¹⁶След това ГОСПОД каза на Мойсей: Кажи на Аарон: Простри жезъла си и удари земната пръст, за да се превърне на въшки в цялата египетска земя.

¹⁷И направиха така. Аарон простря ръката си с жезъла си и удари земната пръст, и въшки се явиха по хората и по животните; цялата пръст по земята стана на въшки по цялата египетска земя.

¹⁸И магьосниците работеха да направят същото със заклинанията си, за да произведат въшки, но не можаха; а въшките бяха по хората и по животните.

¹⁹Тогава магьосниците казаха на фараона: Божи пръст е това. Но сърцето на фараона се закорави и той не ги послуша, както ГОСПОД беше говорил.

²⁰После ГОСПОД каза на Мойсей: Стани утре рано и застани пред фараона -- ето, той излиза при водата -- и му кажи: Така казва ГОСПОД: Пусни народа Ми, за да Ми послужи!

²¹Защото, ако не пуснеш народа Ми, ето, ще изпратя рояци мухи върху теб, върху слугите ти, върху народа ти и в къщите ти; и къщите на египтяните и земята, на която живеят, ще се напълнят с рояци мухи.

²²Но в онзи ден Аз ще отделя гесенската земя, в която живее Моят народ, така че там да няма рояци мухи, за да познаеш, че Аз, ГОСПОД, съм сред земята.

²³Аз ще поставя преграда между Моя народ и твоя народ; това знамение ще стане утре.

²⁴И ГОСПОД направи така; множества рояци мухи навлязоха в къщата на фараона и в къщите на слугите му и в цялата египетска земя; земята беше повредена от рояците мухи.

²⁵Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон и каза: Идете, принесете жертва на вашия Бог в земята.

²⁶Но Мойсей каза: Не е прилично да направим така, защото ние ще жертваме на ГОСПОДА, нашия Бог, онова, което е гнусота за египтяните. Ето, ако жертваме пред очите на египтяните онова, което е гнусота за тях, няма ли да ни избият с камъни?

²⁷Ще отидем на тридневен път в пустинята и ще жертваме на ГОСПОДА нашия Бог, както Той ни е говорил.

²⁸Тогава фараонът каза: Ще ви пусна да пожертвате на ГОСПОДА, вашия Бог, в пустинята, само да не отидете много далеч! Помолете се за мен.

²⁹И Мойсей каза: Ето, аз излизам отпред теб, и ще се помоля на ГОСПОДА да се махнат утре рояците мухи от фараона, от слугите му и от народа му. Но нека фараонът не ни лъже още веднъж и да не пуска народа да пожертва на ГОСПОДА.

³⁰И Мойсей излезе отпред фараона и се помоли на ГОСПОДА.

³¹И ГОСПОД направи според думата на Мойсей и махна рояците мухи от фараона, от слугите му и от народа му; не остана нито една.

³²Но фараонът и този път закорави сърцето си и не пусна народа.