1Добро име е по-добро от скъпоценно масло и денят на смъртта — от деня на раждането.
2По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото да отидеш в дом на пируване, защото това е краят на всички хора и живият го влага в сърцето си.
3Печалта е по-добра от смеха, защото чрез тъжното лице сърцето става по-добро.
4Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене, а сърцето на безумните е в дома на веселие.
5По-добре да се слуша изобличението на мъдрия, отколкото да слуша човек песента на безумните.
6Защото какъвто е гласът на тръните под котела, такъв е и смехът на безумния. И това е суета.
7Наистина насилието подлудява мъдрия и подкупът покварява сърцето.
8Краят на работата е по-добър от началото й; търпеливият по дух е по-добър от гордия по дух.
9Не бързай в духа си да се гневиш, защото гневът почива в пазвата на безумните.
10Не казвай: Как предишните дни бяха по-добри от тези? — защото не от мъдрост питаш за това.
11Мъдростта е добра като наследство и полезна за онези, които гледат слънцето,
12защото мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат.
13Разгледай Божието дело, защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
14В деня на благоденствие бъди весел, а в деня на бедствие разсъди: Бог е направил едното, както и другото, за да не намери човек нищо след себе си.
15Всичко видях в суетните си дни — има праведен, който загива в правдата си, и има безбожен, който дългоденства в безбожието си.
16Не бъди прекалено праведен и не се прави на прекалено мъдър — защо да се погубиш?
17Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен — защо да умреш преди времето си?
18Добре е да държиш това и да не оттегляш ръката си от онова, защото който се бои от Бога, ще избегне всичко това.
19Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет началници, които са в града,
20защото няма праведен човек на земята, който върши добро и не греши.
21И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне,
22защото сърцето ти знае също, че и ти много пъти си проклинал други.
23Всичко това опитах чрез мъдрост. Казах: Ще бъда мъдър! — но тя се отдалечи от мен.
24Далеч е онова, което е, и изключително дълбоко — кой може да го открие?
25Отново предадох сърцето си да позная, да изследвам и да открия мъдростта и разума, да позная, че злото е безумие и глупостта е лудост.
26И открих че е по-горчива от смъртта жената, чието сърце е примки и мрежи, чиито ръце са окови. Който е угоден на Бога, ще избегне от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея.
27Виж, това открих — казва проповедникът — като сравнявах едно нещо с друго, за да намеря обяснение,
28което душата ми още търси, но не е намерила — един мъж между хиляда намерих, но една жена между всички тях не намерих.
29Ето, само това намерих — че Бог направи човека праведен, но те потърсиха много хитрини.