1Павел, с Божията воля апостол на Иисус Христос според обещанието на живота, който е в Христос Иисус,
2до Тимотей, възлюбеното ми дете: Благодат, милост, мир от Бог Отец и от Христос Иисус, нашия Господ.
3Благодаря на Бога, на когото още от прародителите си служа с чиста съвест, като непрестанно те споменавам в молитвите си нощ и ден,
4и като си спомням сълзите ти, копнея да те видя, за да се изпълня с радост.
5Понеже си припомням за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а както съм уверен – и в теб.
6По тази причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце.
7Защото Бог ни е дал дух не на плахост, а на сила, любов и себевладеене.
8И така, не се срамувай от свидетелството на нашия Господ, нито от мен, затворника за Него, а участвай в страданията за благовестието според силата на Бога,
9който ни е спасил и призовал със свято призвание – не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена ни в Христос Иисус преди вечните времена,
10но която сега откри чрез явяването на нашия Спасител Христос Иисус, който унищожи смъртта и извади на светлина живота и нетлението чрез благовестието,
11на което аз бях поставен като проповедник, апостол и учител (на езичниците),
12по която причина и страдам това. Но не се срамувам, защото зная в кого съм повярвал и съм уверен, че Той е силен да опази до онзи Ден онова, което съм Му поверил.
13Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мен, във вяра и любов в Христос Иисус.
14Опази чрез Светия Дух, който живее в нас, онова добро нещо, което ти е поверено.
15Ти знаеш, че всички, които са в Азия, от които са Фигел и Ермоген, се отвърнаха от мен.
16Господ да покаже милост към дома на Онисифор, защото той много пъти ме ободряваше и не се засрами от оковите ми,
17а когато беше в Рим, ме потърси старателно и ме намери.
18Господ да му даде да намери милост от Господа в онзи Ден; а колко служи в Ефес, ти знаеш много добре.