1А когато синът на Саул чу, че Авенир бил умрял в Хеврон, ръцете му отслабнаха и целият Израил се смути.
2А синът на Саул имаше двама военачалници. Името на единия беше Ваана, а името на другия — Рихав, синове на виротеца Римон, от вениаминовите синове — защото и Вирот се считаше към Вениамин.
3И виротците избягаха в Гетаим и живеят там като чужденци и до днес.
4А Йонатан, синът на Саул, имаше син, недъгав в краката. Той беше на пет години, когато дойде вестта за Саул и Йонатан от Езраел, и бавачката му го взе и избяга. И като бързаше да бяга, той падна и окуця. Името му беше Мемфивостей.
5Тогава синовете на виротеца Римон, Рихав и Ваана, отидоха и дойдоха в горещината на деня в къщата на Исвостей, докато той си почиваше по пладне.
6И дойдоха до средата на къщата, уж да вземат жито, и го прободоха в корема. И Рихав и брат му Ваана избягаха.
7Когато влязоха в къщата, той лежеше на леглото си в спалнята си; и те го удариха и го убиха, и му отсякоха главата. И взеха главата му и вървяха по пътя през равнината цялата нощ.
8И донесоха главата на Исвостей при Давид в Хеврон и казаха на царя: Ето главата на Исвостей, сина на врага ти Саул, който търсеше живота ти! Така ГОСПОД отмъсти днес за господаря ми, царя, на Саул и на потомството му!
9А Давид отговори на Рихав и на брат му Ваана, синовете на виротеца Римон, и им каза: Жив е ГОСПОД, който изкупи живота ми от всяка беда —
10онзи, който ми съобщи и каза: Ето, Саул е мъртъв! — и мислеше, че е донесъл добра вест — аз го хванах и го убих в Сиклаг. Това беше наградата, която му дадох за вестта.
11Колко повече, когато безбожни мъже са убили праведен човек в собствената му къща на леглото му. Няма ли да изискам сега кръвта му от ръката ви и да ви изтребя от земята!
12Тогава Давид заповяда на момчетата си и те ги убиха, и им отрязаха ръцете и краката, и ги окачиха при водоема в Хеврон. А главата на Исвостей взеха и я погребаха в гроба на Авенир в Хеврон.