1Тогава Елисей каза: Слушайте ГОСПОДНОТО слово! Така казва ГОСПОД: Утре по това време при портата на Самария една мяра пшенично брашно ще се продава за един сикъл и две мери ечемик — за един сикъл.
2А сановникът, на чиято ръка се подпираше царят, отговори на Божия човек и каза: Ето, и прозорци ако би направил ГОСПОД на небето, би ли могло да стане това нещо? А той каза: Ето, ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него.
3А във входа на портата имаше четирима прокажени и те си казаха един на друг: Защо да седим тук, докато умрем?
4Ако речем да влезем в града, в града е глад и ще умрем там, а ако седим тук, пак ще умрем. Елате сега, нека преминем в арамейския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем, а ако ни убият, ще умрем.
5И така, на мръкване станаха да отидат към арамейския стан. И когато стигнаха до края на арамейския стан, ето, там нямаше никой.
6Защото Господ беше направил да се чуе в стана на арамейците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска, и те си бяха казали един на друг: Ето, израилевият цар е наел против нас хетейските царе и египетските царе, за да дойдат върху нас.
7Затова бяха станали и побягнали в полумрака. Бяха оставили шатрите си, конете си и магаретата си, целия стан, както си беше, и бяха побягнали за живота си.
8И когато тези прокажени стигнаха до края на стана, влязоха в една шатра и ядоха и пиха, и взеха оттам сребро, злато и дрехи, и отидоха и ги скриха. После се върнаха, влязоха в друга шатра, взеха и оттам и отидоха, и скриха и тях.
9Тогава си казаха помежду си: Ние не правим добре. Този ден е ден на добри вести, а ние мълчим; ако чакаме докато съмне, вината ще ни постигне. Нека сега да отидем да съобщим това на царския дом.
10И така, дойдоха и извикаха градския вратар, и съобщиха и казаха: Отидохме в стана на арамейците, и ето, там нямаше нито човек, нито човешки глас, само коне вързани и магарета вързани, и шатрите както са си били.
11И извикаха вратарите и съобщиха това вътре в царския дом.
12А царят стана през нощта и каза на слугите си: Ще ви кажа какво ни направиха арамейците. Те знаят, че сме гладни, и затова са излезли от стана, за да се скрият по полето, като си казват: Когато излязат от града, ще ги заловим живи и ще влезем в града.
13А един от слугите му в отговор каза: Моля те, нека вземат пет от останалите коне, които са оцелели вътре. Ето с тях ще стане като с цялото израилево множество, което е оцеляло вътре; ето, с тях ще стане като с цялото израилево множество, което се довършва! Нека пратим да видим!
14И така, взеха две колесници с коне и царят ги изпрати след арамейската войска и каза: Идете и вижте.
15И отидоха след тях до Йордан; и ето, целият път беше осеян с дрехи и вещи, които арамейците бяха хвърлили в бързането си. И пратениците се върнаха и разказаха това на царя.
16Тогава народът излезе и разграби стана на арамейците. И една мяра пшенично брашно се продаваше за един сикъл, а две мери ечемик — за един сикъл, според словото на ГОСПОДА.
17А царят постави сановника, на чиято ръка се подпираше, да пази портата, но народът го стъпка в портата и той умря, както беше казал Божият човек, който говори, когато царят слезе при него.
18Защото, когато Божият човек говори на царя, като каза: Утре по това време в самарийската порта две мери ечемик ще се подават за един сикъл и една мяра пшеничено брашно за един сикъл,
19сановникът отговори на Божия човек и каза: Ето, и прозорци ако би направил ГОСПОД на небето, би ли могло да стане такова нещо? А той каза: Ето, ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него.
20И така му се случи — народът го стъпка в портата и умря.