1След това синовете на Моав и синовете на Амон, и с тях някои от маонците дойдоха да воюват срещу Йосафат.
2И дойдоха и съобщиха на Йосафат и казаха: Голямо множество идва срещу теб оттатък морето, от Арам. И ето, вече са в Асасон-Тамар, който е Енгади.
3Тогава Йосафат се уплаши и се предаде да търси ГОСПОДА, и прогласи пост по целия Юда.
4И Юда се събра, за да търсят помощ от ГОСПОДА; дори от всичките юдови градове дойдоха да търсят ГОСПОДА.
5И Йосафат застана в събранието на Юда и Ерусалим в ГОСПОДНИЯ дом, пред новия двор, и каза:
6ГОСПОДИ, Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето и владетел над всичките царства на народите? В Твоята ръка е сила и мощ и никой не може да устои против Теб.
7Не изгони ли Ти, Боже наш, жителите на тази земя пред народа Си Израил и не я ли даде на потомството на приятеля Си Авраам до века?
8И те се заселиха в нея и Ти построиха в нея светилище за Името Ти, и казаха:
9Когато ни връхлети зло — меч, наказание или мор, или глад — и ние застанем пред този дом и пред Теб — защото Твоето Име е в този дом — и извикаме към Теб в бедствието си, тогава Ти ще ни чуеш и спасиш.
10И сега, ето, синовете на Амон и Моав и онези от планината Сиир, към които Ти не остави Израил да отиде, когато идваше от египетската земя, а се отклони от тях и не ги изтреби,
11ето как ни отплащат — като идват да ни изгонят от Твоето притежание, което си ни дал да притежаваме!
12Боже наш, няма ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила пред това голямо множество, което идва против нас. И ние не знаем какво да правим, а към Теб са обърнати очите ни.
13А целият Юда стоеше пред ГОСПОДА с челядите си, жените си и синовете си.
14Тогава ГОСПОДНИЯТ дух беше сред събранието на левита Яазиил, сина на Захария, син на Ваная, син на Ехиил, син на Матания, от синовете на Асаф, и той каза:
15Слушайте, всички от Юда и вие ерусалимски жители, и ти царю Йосафат! Така ви говори ГОСПОД: Не се бойте и не се плашете от това голямо множество, защото боят не е ваш, а Божи.
16Слезте утре против тях. Ето те се изкачват по възвишението Асис и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.
17Няма вие да се биете в този бой. Пристъпете, застанете и вижте избавлението, което ГОСПОД ще извърши за вас, Юда и Ерусалим! Не се бойте и не се плашете! Утре излезте срещу тях и ГОСПОД ще бъде с вас.
18Тогава Йосафат се наведе с лице до земята, и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред ГОСПОДА, и се поклониха на ГОСПОДА.
19И левитите, от синовете на каатците и от синовете на корейците, станаха да хвалят с много силен глас ГОСПОДА, Израилевия Бог.
20И на сутринта станаха рано и излязоха към пустинята Текое. А когато излизаха, Йосафат застана и каза: Слушайте ме, Юда и вие, ерусалимски жители! Вярвайте в ГОСПОДА, своя Бог, и ще се утвърдите. Вярвайте на пророците Му, и ще успеете.
21И той се посъветва с народа и постави певци за ГОСПОДА, които да прославят в свято великолепие, като излязат пред войската и говорят: Славословете ГОСПОДА, защото милостта Му е вечна!
22И когато започнаха да пеят и да славят, ГОСПОД постави засади срещу синовете на Амон и Моав, и онези от планината Сиир, които бяха дошли против Юда. И те бяха разбити.
23И синовете на Амон и Моав станаха срещу жителите на планината Сиир, за да изпълнят над тях проклятието и да ги изтребят. А когато довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха да се погубят взаимно.
24А Юда дойде до стражарската кула към пустинята; и погледнаха към множеството и ето, бяха трупове, паднали на земята, и никой не се беше избавил.
25И Йосафат и народът му дойдоха да оберат плячката им и намериха много богатства между труповете им и скъпи вещи, и си взеха толкова много, че не можеха да ги отнесат. Три дни обираха плячката, защото беше много.
26А на четвъртия ден се събраха в долината Вераха, защото там благословиха ГОСПОДА. Затова онова място се нарече Долината Вераха и до днес.
27Тогава всичките юдови и ерусалимски мъже начело с Йосафат тръгнаха да се върнат в Ерусалим с радост, понеже ГОСПОД им беше дал радост от поражението на враговете им.
28И дойдоха в Ерусалим до ГОСПОДНИЯ дом с лири и арфи, и тръби.
29И страх от Бога обзе всичките царства на околните страни, когато чуха, че ГОСПОД е воювал против враговете на Израил.
30И царството на Йосафат се успокои и неговият Бог му даде покой отвсякъде.
31Така Йосафат царуваше над Юда. Той беше на тридесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим. Името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей.
32Той ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, като вършеше това, което бе право пред ГОСПОДА.
33Само високите места не се премахнаха и народът още не беше насочил сърцето си към Бога на бащите си.
34А останалите дела на Йосафат, първите и последните, ето, записани са в делата на Ииуй, сина на Ананий, които са включени в Книгата на израилевите царе.
35А след това юдовият цар Йосафат се свърза с израилевия цар Охозия, който постъпваше безбожно.
36Свърза се с него, за да направят кораби, които да отидат в Тарсис. И направиха корабите в Есион-Гавер.
37И Елиезер, синът на Додо, от Мариса, пророкува против Йосафат и каза: Понеже си се свързал с Охозия, ГОСПОД съсипа твоите дела. И корабите се разбиха и не можаха да отидат в Тарсис.