1А когато Самуил остаря, той постави синовете си за съдии над Израил.
2Името на първородния му беше Йоил, а името на втория му син — Авия. Те съдеха във Вирсавее.
3Но синовете му не ходеха в неговите пътища, а се отклониха след печалбата и вземаха подкупи, и изкривяваха правосъдието.
4Тогава всичките старейшини на Израил се събраха и дойдоха при Самуил в Рама.
5И му казаха: Ето, ти остаря, а синовете ти не ходят в твоите пътища. И сега, постави над нас цар, за да ни съди като всичките народи!
6Но това нещо се видя лошо на Самуил, че казаха: Дай ни цар, за да ни съди. И Самуил се помоли на ГОСПОДА.
7А ГОСПОД каза на Самуил: Послушай гласа на народа за всичко, което ти казват, защото не теб отхвърлиха, а Мен отхвърлиха, да не царувам над тях.
8Според всичките дела, които извършиха от деня, когато ги изведох от Египет чак до този ден, като Ме оставиха и служиха на други богове, така правят и на теб.
9Затова сега послушай гласа им. Но строго ги предупреди и им покажи какво ще бъде правото на царя, който ще царува над тях.
10Тогава Самуил изговори всичките думи на ГОСПОДА на народа, който беше поискал от него цар.
11И каза: Такова ще бъде правото на царя, който ще царува над вас: ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си и между конниците си и те ще тичат пред колесниците му.
12И ще си определя хилядници и петдесетници, и такива, които да орат земята му, и да жънат жетвата му, и да изработват военните му оръжия и принадлежностите на колесниците му.
13Ще взема и дъщерите ви за масловарки и готвачки, и пекарки.
14И от нивите ви, лозята ви и маслинените ви градини ще взема най-добрите и ще ги дава на слугите си.
15И от посевите ви и от лозята ви ще взема десятък и ще го дава на скопците си и на слугите си.
16И слугите ви и слугините ви, и най-добрите ви младежи, и магаретата ви ще взема и ще ги употребява за работата си.
17От стадата ви ще взема десятък и вие ще му бъдете слуги.
18И в онзи ден ще извикате заради царя си, когото сте си избрали, но ГОСПОД няма да ви чуе в онзи ден.
19Но народът отказа да послуша гласа на Самуил и каза: Не, нека има цар над нас,
20за да бъдем и ние като всичките народи и за да ни съди нашият цар и да излиза пред нас, и да води битките ни!
21И Самуил изслуша всичките думи на народа и ги каза в ушите на ГОСПОДА.
22И ГОСПОД каза на Самуил: Послушай гласа им и им постави цар. И Самуил каза на израилевите мъже: Идете си, всеки в града си.