1А филистимците взеха Божия ковчег и го занесоха от Евен-Езер в Азот.
2И филистимците взеха Божия ковчег и го занесоха в дома на Дагон, и го поставиха до Дагон.
3И когато азотяните станаха рано на следващата сутрин, ето, Дагон беше паднал по лице на земята пред ГОСПОДНИЯ ковчег. И те взеха Дагон и го поставиха отново на мястото му.
4И когато станаха рано на следващата сутрин, ето, Дагон пак беше паднал по лице на земята пред ГОСПОДНИЯ ковчег. Главата на Дагон и двете длани на ръцете му бяха отсечени върху прага; само трупът на Дагон беше останал от него.
5Затова и жреците на Дагон, и всички, които влизат в дома на Дагон, не стъпват на прага на Дагон в Азот и до днес.
6Но ръката на ГОСПОДА натежа над азотяните, и Той ги съсипа, и ги порази с хемороиди — и Азот, и областта му.
7И когато мъжете от Азот видяха, че стана така, казаха: Ковчегът на Израилевия Бог не бива да остава при нас, защото ръката Му тежи върху нас и върху нашия бог Дагон.
8Затова те изпратиха и събраха при себе си всичките филистимски първенци, и казаха: Какво да направим с ковчега на Израилевия Бог? А те отговориха: Нека ковчегът на Израилевия Бог се отнесе в Гет. И те отнесоха ковчега на Израилевия Бог.
9И когато го пренесоха, ръката на ГОСПОДА беше срещу града и го порази с много голям ужас. И Той порази хората на града от малък до голям, така че им избиха хемороиди.
10И те изпратиха Божия ковчег в Акарон. И когато Божият ковчег дойде в Акарон, акаронците извикаха и казаха: Донесоха ковчега на Израилевия Бог при мен, за да убие и мен, и народа ми!
11Тогава те изпратиха да съберат всичките филистимски първенци и казаха: Изпратете ковчега на Израилевия Бог да се върне на мястото си, за да не убие мен и народа ми! Защото имаше смъртен ужас по целия град; Божията ръка беше много тежка там.
12И хората, които не умряха, бяха поразени с хемороиди и викът на града се издигна до небето.